След приемането на промените във ВиК сектора общественото внимание беше насочено основно към възможността за различни цени на водата за домакинствата и бизнеса. Това безспорно е важна промяна, особено за индустриалните потребители и предприятията с високо потребление на вода.
Прочети още: ВиК реформата: нови цени или ново раздробяване на сектора?Кой колко ще плаща за вода?
Краткият отговор е: още никой не знае точно кой колко ще плаща, защото законът не определя конкретни цени. Той дава право на КЕВР да въведе различни тарифи за различни групи потребители чрез последваща методика.
Това, което е известно към момента:
- За битови потребители се въвежда праг до 8 m³ месечно.
- За небитови потребители се въвежда праг до 25 m³ месечно.
- Ще има отделни ценови групи за битови и небитови потребители.
- Под тези количества ще се плаща една цена, над друга 😉
- Ще има и така наречената трета социална група – социално слаби и общински предприятия, хосписи, болници, училища и детски градини. Все потребители, известни традиционно с високото си потребление и като цяло нехайство по отношение доброто управление на водите.
Кой вероятно ще плаща по-малко?
Целта на реформата е да се създаде социално поносима цена за базовото потребление на вода. Това означава, че първите кубици могат да останат по-евтини или да бъдат защитени от резки увеличения.
- Домакинствата с ниско потребление.
- Социалните елементи
Кой вероятно ще плаща повече?
По стара българска традиция – който може. Т.е има две групи с повишен риск за високи сметки
- Домакинства с високо потребление.
- Бизнеса, особено ако законодателят реши да субсидира битовите цени чрез по-високи тарифи за стопанските потребители.
Най-важният въпрос е кой ще плати за ця
Ако цената за домакинствата се задържи изкуствено ниска, а реалните разходи на ВиК операторите продължат да растат, разликата трябва да бъде покрита отнякъде. Практически има три варианта:
- от държавния бюджет;
- от европейски средства;
- чрез по-високи цени за бизнеса.
Именно затова индустрията и бизнеса следи реформата внимателно. Законът все още не казва изрично, че бизнесът ще плаща повече, но за първи път създава законова възможност това да се случи.
Въпроса със структурата на ВиК бизнеса
По-малко обсъждан остава въпросът за структурата на самия сектор. От години държавната политика е насочена към консолидация на ВиК услугите чрез принципа „една обособена територия – един оператор”. Целта е ясна – икономии от мащаба, по-лесен достъп до европейско финансиране и централизирано управление на инвестициите.
Срещу този модел обаче стоят редица общини, които твърдят, че местните ВиК дружества работят по-ефективно от големите регионални оператори. В свои официални становища общините настояват да се запази възможността сами да избират оператор и да не бъдат принуждавани към административно окрупняване.
Така реалният дебат вече не е просто за цената на водата. Дебатът е дали бъдещето на сектора е в:
- по-големи регионални оператори;
- повече местни оператори;
- или хибриден модел с общински избор и централен контрол върху качеството.
Независимо кой модел надделее, едно предизвикателство остава непроменено – огромните загуби на вода в мрежата.
В много райони на страната десетки проценти от подадената вода никога не достигат до крайния потребител. Промяната на собствеността, тарифите или административните граници сама по себе си не решава този проблем. Тенденцията колкото и да е странна, е че когато бог е близко и царят и падарят са едни и същи в лицето на местния кмет, като чели нещата по се случват отколкото при наложения регионален модел.
Какъвто и модел да бъде избран
Съвременното управление на водните мрежи трябва да се базира на:
- дистанционно отчитане на водомери;
- мониторинг на налягане и дебит в реално време;
- автоматично откриване на течове;
- анализ на водните баланси;
- наблюдение на качеството на водата;
- прогнозна поддръжка на критична инфраструктура.
Независимо дали операторът е национален, регионален или общински, способността му да взема решения на базата на данни ще бъде основният фактор за качеството на услугата и цената на водата през следващите години.
В заключение
В продължение на десетилетия дебатът във ВиК сектора се върти около собствеността, регулацията и цените. Междувременно загубите на вода остават сред най-високите в Европа. Независимо дали операторът е държавен, регионален или общински, без непрекъснато измерване на дебит, налягане, потребление и загуби всяка следваща реформа рискува да се превърне в административна промяна без реален ефект върху качеството на услугата.
Бизнеса ще трябва все по-добре да управлява водопотреблението си, а крайните потребители явно ще бъдат разделени на бедни и богати. Бедните ще им е все така все тая, а богатите ще разчитат все повече на умни водомери и интелигентен дистанционен отчет с всички благини на съвременните технологии – аларми, мобилно приложение, прогнозируемуст и без изненади.
Всичко ще продължи така до момента, в който няма вода, тогава и на бедните ще им “запука” какво се случва с тяхната вода …
